Select language

Български

Surah Sad ( The Letter Sad ) - Aya count 88

ص ۚ وَالْقُرْآنِ ذِي الذِّكْرِ

( 1 )

Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!

بَلِ الَّذِينَ كَفَرُوا فِي عِزَّةٍ وَشِقَاقٍ

( 2 )

Ала неверниците тънат в надменност и противене.

كَمْ أَهْلَكْنَا مِن قَبْلِهِم مِّن قَرْنٍ فَنَادَوا وَّلَاتَ حِينَ مَنَاصٍ

( 3 )

Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, но вече не бе време за спасение.

وَعَجِبُوا أَن جَاءَهُم مُّنذِرٌ مِّنْهُمْ ۖ وَقَالَ الْكَافِرُونَ هَٰذَا سَاحِرٌ كَذَّابٌ

( 4 )

И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.

أَجَعَلَ الْآلِهَةَ إِلَٰهًا وَاحِدًا ۖ إِنَّ هَٰذَا لَشَيْءٌ عُجَابٌ

( 5 )

Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”

وَانطَلَقَ الْمَلَأُ مِنْهُمْ أَنِ امْشُوا وَاصْبِرُوا عَلَىٰ آلِهَتِكُمْ ۖ إِنَّ هَٰذَا لَشَيْءٌ يُرَادُ

( 6 )

И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.

مَا سَمِعْنَا بِهَٰذَا فِي الْمِلَّةِ الْآخِرَةِ إِنْ هَٰذَا إِلَّا اخْتِلَاقٌ

( 7 )

Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.

أَأُنزِلَ عَلَيْهِ الذِّكْرُ مِن بَيْنِنَا ۚ بَلْ هُمْ فِي شَكٍّ مِّن ذِكْرِي ۖ بَل لَّمَّا يَذُوقُوا عَذَابِ

( 8 )

Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.

أَمْ عِندَهُمْ خَزَائِنُ رَحْمَةِ رَبِّكَ الْعَزِيزِ الْوَهَّابِ

( 9 )

И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Господ - Всемогъщия, Даряващия?

أَمْ لَهُم مُّلْكُ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ فَلْيَرْتَقُوا فِي الْأَسْبَابِ

( 10 )

Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!

جُندٌ مَّا هُنَالِكَ مَهْزُومٌ مِّنَ الْأَحْزَابِ

( 11 )

Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.

كَذَّبَتْ قَبْلَهُمْ قَوْمُ نُوحٍ وَعَادٌ وَفِرْعَوْنُ ذُو الْأَوْتَادِ

( 12 )

Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, и Фараонът - владетелят на войските,

وَثَمُودُ وَقَوْمُ لُوطٍ وَأَصْحَابُ الْأَيْكَةِ ۚ أُولَٰئِكَ الْأَحْزَابُ

( 13 )

и народът на Лут, и самудяните, и обитателите на Горичката. Те бяха съюзени.

إِن كُلٌّ إِلَّا كَذَّبَ الرُّسُلَ فَحَقَّ عِقَابِ

( 14 )

Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моето наказание.

وَمَا يَنظُرُ هَٰؤُلَاءِ إِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً مَّا لَهَا مِن فَوَاقٍ

( 15 )

И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.

وَقَالُوا رَبَّنَا عَجِّل لَّنَا قِطَّنَا قَبْلَ يَوْمِ الْحِسَابِ

( 16 )

И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня на равносметката!”

اصْبِرْ عَلَىٰ مَا يَقُولُونَ وَاذْكُرْ عَبْدَنَا دَاوُودَ ذَا الْأَيْدِ ۖ إِنَّهُ أَوَّابٌ

( 17 )

[О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд - притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.

إِنَّا سَخَّرْنَا الْجِبَالَ مَعَهُ يُسَبِّحْنَ بِالْعَشِيِّ وَالْإِشْرَاقِ

( 18 )

Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори.

وَالطَّيْرَ مَحْشُورَةً ۖ كُلٌّ لَّهُ أَوَّابٌ

( 19 )

И птиците насъбрани - всички му се подчиниха.

وَشَدَدْنَا مُلْكَهُ وَآتَيْنَاهُ الْحِكْمَةَ وَفَصْلَ الْخِطَابِ

( 20 )

И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, и точното отсъждане.

وَهَلْ أَتَاكَ نَبَأُ الْخَصْمِ إِذْ تَسَوَّرُوا الْمِحْرَابَ

( 21 )

А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?

إِذْ دَخَلُوا عَلَىٰ دَاوُودَ فَفَزِعَ مِنْهُمْ ۖ قَالُوا لَا تَخَفْ ۖ خَصْمَانِ بَغَىٰ بَعْضُنَا عَلَىٰ بَعْضٍ فَاحْكُم بَيْنَنَا بِالْحَقِّ وَلَا تُشْطِطْ وَاهْدِنَا إِلَىٰ سَوَاءِ الصِّرَاطِ

( 22 )

Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Рекоха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”

إِنَّ هَٰذَا أَخِي لَهُ تِسْعٌ وَتِسْعُونَ نَعْجَةً وَلِيَ نَعْجَةٌ وَاحِدَةٌ فَقَالَ أَكْفِلْنِيهَا وَعَزَّنِي فِي الْخِطَابِ

( 23 )

[Единият рече:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. И рече: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”

قَالَ لَقَدْ ظَلَمَكَ بِسُؤَالِ نَعْجَتِكَ إِلَىٰ نِعَاجِهِ ۖ وَإِنَّ كَثِيرًا مِّنَ الْخُلَطَاءِ لَيَبْغِي بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَقَلِيلٌ مَّا هُمْ ۗ وَظَنَّ دَاوُودُ أَنَّمَا فَتَنَّاهُ فَاسْتَغْفَرَ رَبَّهُ وَخَرَّ رَاكِعًا وَأَنَابَ ۩

( 24 )

Рече [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Господ за

فَغَفَرْنَا لَهُ ذَٰلِكَ ۖ وَإِنَّ لَهُ عِندَنَا لَزُلْفَىٰ وَحُسْنَ مَآبٍ

( 25 )

И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.

يَا دَاوُودُ إِنَّا جَعَلْنَاكَ خَلِيفَةً فِي الْأَرْضِ فَاحْكُم بَيْنَ النَّاسِ بِالْحَقِّ وَلَا تَتَّبِعِ الْهَوَىٰ فَيُضِلَّكَ عَن سَبِيلِ اللَّهِ ۚ إِنَّ الَّذِينَ يَضِلُّونَ عَن سَبِيلِ اللَّهِ لَهُمْ عَذَابٌ شَدِيدٌ بِمَا نَسُوا يَوْمَ الْحِسَابِ

( 26 )

О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на рав

وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاءَ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا بَاطِلًا ۚ ذَٰلِكَ ظَنُّ الَّذِينَ كَفَرُوا ۚ فَوَيْلٌ لِّلَّذِينَ كَفَرُوا مِنَ النَّارِ

( 27 )

И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!

أَمْ نَجْعَلُ الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ كَالْمُفْسِدِينَ فِي الْأَرْضِ أَمْ نَجْعَلُ الْمُتَّقِينَ كَالْفُجَّارِ

( 28 )

Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?

كِتَابٌ أَنزَلْنَاهُ إِلَيْكَ مُبَارَكٌ لِّيَدَّبَّرُوا آيَاتِهِ وَلِيَتَذَكَّرَ أُولُو الْأَلْبَابِ

( 29 )

Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] - благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора...

وَوَهَبْنَا لِدَاوُودَ سُلَيْمَانَ ۚ نِعْمَ الْعَبْدُ ۖ إِنَّهُ أَوَّابٌ

( 30 )

И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

إِذْ عُرِضَ عَلَيْهِ بِالْعَشِيِّ الصَّافِنَاتُ الْجِيَادُ

( 31 )

Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

فَقَالَ إِنِّي أَحْبَبْتُ حُبَّ الْخَيْرِ عَن ذِكْرِ رَبِّي حَتَّىٰ تَوَارَتْ بِالْحِجَابِ

( 32 )

И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

رُدُّوهَا عَلَيَّ ۖ فَطَفِقَ مَسْحًا بِالسُّوقِ وَالْأَعْنَاقِ

( 33 )

Върнете ги при мен!” И започна да сече краката и шиите им.

وَلَقَدْ فَتَنَّا سُلَيْمَانَ وَأَلْقَيْنَا عَلَىٰ كُرْسِيِّهِ جَسَدًا ثُمَّ أَنَابَ

( 34 )

Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.

قَالَ رَبِّ اغْفِرْ لِي وَهَبْ لِي مُلْكًا لَّا يَنبَغِي لِأَحَدٍ مِّن بَعْدِي ۖ إِنَّكَ أَنتَ الْوَهَّابُ

( 35 )

Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

فَسَخَّرْنَا لَهُ الرِّيحَ تَجْرِي بِأَمْرِهِ رُخَاءً حَيْثُ أَصَابَ

( 36 )

И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.

وَالشَّيَاطِينَ كُلَّ بَنَّاءٍ وَغَوَّاصٍ

( 37 )

И сатаните - едни да строят, други да се гмуркат,

وَآخَرِينَ مُقَرَّنِينَ فِي الْأَصْفَادِ

( 38 )

а трети - вързани в окови...

هَٰذَا عَطَاؤُنَا فَامْنُنْ أَوْ أَمْسِكْ بِغَيْرِ حِسَابٍ

( 39 )

Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!

وَإِنَّ لَهُ عِندَنَا لَزُلْفَىٰ وَحُسْنَ مَآبٍ

( 40 )

И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

وَاذْكُرْ عَبْدَنَا أَيُّوبَ إِذْ نَادَىٰ رَبَّهُ أَنِّي مَسَّنِيَ الشَّيْطَانُ بِنُصْبٍ وَعَذَابٍ

( 41 )

И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: “Сатаната ми причини беда и мъчение.”

ارْكُضْ بِرِجْلِكَ ۖ هَٰذَا مُغْتَسَلٌ بَارِدٌ وَشَرَابٌ

( 42 )

[Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”

وَوَهَبْنَا لَهُ أَهْلَهُ وَمِثْلَهُم مَّعَهُمْ رَحْمَةً مِّنَّا وَذِكْرَىٰ لِأُولِي الْأَلْبَابِ

( 43 )

И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях - милост от Нас и поука за разумните хора.

وَخُذْ بِيَدِكَ ضِغْثًا فَاضْرِب بِّهِ وَلَا تَحْنَثْ ۗ إِنَّا وَجَدْنَاهُ صَابِرًا ۚ نِّعْمَ الْعَبْدُ ۖ إِنَّهُ أَوَّابٌ

( 44 )

“И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

وَاذْكُرْ عِبَادَنَا إِبْرَاهِيمَ وَإِسْحَاقَ وَيَعْقُوبَ أُولِي الْأَيْدِي وَالْأَبْصَارِ

( 45 )

И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб - притежатели на сила и прозорливост!

إِنَّا أَخْلَصْنَاهُم بِخَالِصَةٍ ذِكْرَى الدَّارِ

( 46 )

И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].

وَإِنَّهُمْ عِندَنَا لَمِنَ الْمُصْطَفَيْنَ الْأَخْيَارِ

( 47 )

И те са при Нас сред добрите избраници.

وَاذْكُرْ إِسْمَاعِيلَ وَالْيَسَعَ وَذَا الْكِفْلِ ۖ وَكُلٌّ مِّنَ الْأَخْيَارِ

( 48 )

И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите.

هَٰذَا ذِكْرٌ ۚ وَإِنَّ لِلْمُتَّقِينَ لَحُسْنَ مَآبٍ

( 49 )

Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител -

جَنَّاتِ عَدْنٍ مُّفَتَّحَةً لَّهُمُ الْأَبْوَابُ

( 50 )

градините на Адн с разтворени за тях врати.

مُتَّكِئِينَ فِيهَا يَدْعُونَ فِيهَا بِفَاكِهَةٍ كَثِيرَةٍ وَشَرَابٍ

( 51 )

Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.

وَعِندَهُمْ قَاصِرَاتُ الطَّرْفِ أَتْرَابٌ

( 52 )

И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

هَٰذَا مَا تُوعَدُونَ لِيَوْمِ الْحِسَابِ

( 53 )

“Това ви е обещано за Деня на равносметката.

إِنَّ هَٰذَا لَرِزْقُنَا مَا لَهُ مِن نَّفَادٍ

( 54 )

Това е Нашата награда. Няма тя изчерпване.”

هَٰذَا ۚ وَإِنَّ لِلطَّاغِينَ لَشَرَّ مَآبٍ

( 55 )

Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане -

جَهَنَّمَ يَصْلَوْنَهَا فَبِئْسَ الْمِهَادُ

( 56 )

Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!

هَٰذَا فَلْيَذُوقُوهُ حَمِيمٌ وَغَسَّاقٌ

( 57 )

Така е! И нека вкусят това - вряща вода и гной!

وَآخَرُ مِن شَكْلِهِ أَزْوَاجٌ

( 58 )

И други [мъчения] от същия вид.

هَٰذَا فَوْجٌ مُّقْتَحِمٌ مَّعَكُمْ ۖ لَا مَرْحَبًا بِهِمْ ۚ إِنَّهُمْ صَالُو النَّارِ

( 59 )

“Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав за тях. Те ще горят в Огъня.”

قَالُوا بَلْ أَنتُمْ لَا مَرْحَبًا بِكُمْ ۖ أَنتُمْ قَدَّمْتُمُوهُ لَنَا ۖ فَبِئْسَ الْقَرَارُ

( 60 )

Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”

قَالُوا رَبَّنَا مَن قَدَّمَ لَنَا هَٰذَا فَزِدْهُ عَذَابًا ضِعْفًا فِي النَّارِ

( 61 )

Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”

وَقَالُوا مَا لَنَا لَا نَرَىٰ رِجَالًا كُنَّا نَعُدُّهُم مِّنَ الْأَشْرَارِ

( 62 )

И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?

أَتَّخَذْنَاهُمْ سِخْرِيًّا أَمْ زَاغَتْ عَنْهُمُ الْأَبْصَارُ

( 63 )

Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”

إِنَّ ذَٰلِكَ لَحَقٌّ تَخَاصُمُ أَهْلِ النَّارِ

( 64 )

Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.

قُلْ إِنَّمَا أَنَا مُنذِرٌ ۖ وَمَا مِنْ إِلَٰهٍ إِلَّا اللَّهُ الْوَاحِدُ الْقَهَّارُ

( 65 )

Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,

رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا الْعَزِيزُ الْغَفَّارُ

( 66 )

Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”

قُلْ هُوَ نَبَأٌ عَظِيمٌ

( 67 )

Кажи: “[Коранът -] това е велико известие,

أَنتُمْ عَنْهُ مُعْرِضُونَ

( 68 )

от което вие се отвръщате.

مَا كَانَ لِيَ مِنْ عِلْمٍ بِالْمَلَإِ الْأَعْلَىٰ إِذْ يَخْتَصِمُونَ

( 69 )

Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] как спорят.

إِن يُوحَىٰ إِلَيَّ إِلَّا أَنَّمَا أَنَا نَذِيرٌ مُّبِينٌ

( 70 )

Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.”

إِذْ قَالَ رَبُّكَ لِلْمَلَائِكَةِ إِنِّي خَالِقٌ بَشَرًا مِّن طِينٍ

( 71 )

Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.

فَإِذَا سَوَّيْتُهُ وَنَفَخْتُ فِيهِ مِن رُّوحِي فَقَعُوا لَهُ سَاجِدِينَ

( 72 )

И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!”

فَسَجَدَ الْمَلَائِكَةُ كُلُّهُمْ أَجْمَعُونَ

( 73 )

И се поклониха ангелите всички вкупом,

إِلَّا إِبْلِيسَ اسْتَكْبَرَ وَكَانَ مِنَ الْكَافِرِينَ

( 74 )

освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.

قَالَ يَا إِبْلِيسُ مَا مَنَعَكَ أَن تَسْجُدَ لِمَا خَلَقْتُ بِيَدَيَّ ۖ أَسْتَكْبَرْتَ أَمْ كُنتَ مِنَ الْعَالِينَ

( 75 )

Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”

قَالَ أَنَا خَيْرٌ مِّنْهُ ۖ خَلَقْتَنِي مِن نَّارٍ وَخَلَقْتَهُ مِن طِينٍ

( 76 )

Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

قَالَ فَاخْرُجْ مِنْهَا فَإِنَّكَ رَجِيمٌ

( 77 )

Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.

وَإِنَّ عَلَيْكَ لَعْنَتِي إِلَىٰ يَوْمِ الدِّينِ

( 78 )

И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”

قَالَ رَبِّ فَأَنظِرْنِي إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ

( 79 )

Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”

قَالَ فَإِنَّكَ مِنَ الْمُنظَرِينَ

( 80 )

Рече: “Ще си сред отсрочените

إِلَىٰ يَوْمِ الْوَقْتِ الْمَعْلُومِ

( 81 )

до определения Ден.”

قَالَ فَبِعِزَّتِكَ لَأُغْوِيَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ

( 82 )

Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,

إِلَّا عِبَادَكَ مِنْهُمُ الْمُخْلَصِينَ

( 83 )

освен Твоите предани раби сред тях.”

قَالَ فَالْحَقُّ وَالْحَقَّ أَقُولُ

( 84 )

Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам -

لَأَمْلَأَنَّ جَهَنَّمَ مِنكَ وَمِمَّن تَبِعَكَ مِنْهُمْ أَجْمَعِينَ

( 85 )

непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”

قُلْ مَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ وَمَا أَنَا مِنَ الْمُتَكَلِّفِينَ

( 86 )

Кажи [о, Мухаммад]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”

إِنْ هُوَ إِلَّا ذِكْرٌ لِّلْعَالَمِينَ

( 87 )

Това е само Напомняне за световете.

وَلَتَعْلَمُنَّ نَبَأَهُ بَعْدَ حِينٍ

( 88 )

След време ще узнаете вестите в него.