Select language

Български

Surah Al-Qamar ( The Moon ) - Aya count 55

اقْتَرَبَتِ السَّاعَةُ وَانشَقَّ الْقَمَرُ

( 1 )

Наближи Часът и се разцепи луната.

وَإِن يَرَوْا آيَةً يُعْرِضُوا وَيَقُولُوا سِحْرٌ مُّسْتَمِرٌّ

( 2 )

Но и да видят знамение, те се отдръпват и казват: “Продължителна магия.”

وَكَذَّبُوا وَاتَّبَعُوا أَهْوَاءَهُمْ ۚ وَكُلُّ أَمْرٍ مُّسْتَقِرٌّ

( 3 )

И го взимат за лъжа, и следват своите страсти. Но за всяко дело има край.

وَلَقَدْ جَاءَهُم مِّنَ الْأَنبَاءِ مَا فِيهِ مُزْدَجَرٌ

( 4 )

Дойдоха вече при тях вести, които да ги възпират,

حِكْمَةٌ بَالِغَةٌ ۖ فَمَا تُغْنِ النُّذُرُ

( 5 )

зряла мъдрост [- Коранът] - ала безполезни са за тях предупредителите.

فَتَوَلَّ عَنْهُمْ ۘ يَوْمَ يَدْعُ الدَّاعِ إِلَىٰ شَيْءٍ نُّكُرٍ

( 6 )

Затова се отвърни от тях [о, Мухаммад]! В Деня, когато зовящият призове към нещо ужасно,

خُشَّعًا أَبْصَارُهُمْ يَخْرُجُونَ مِنَ الْأَجْدَاثِ كَأَنَّهُمْ جَرَادٌ مُّنتَشِرٌ

( 7 )

те със сведен поглед ще излязат от гробовете като пръснати скакалци,

مُّهْطِعِينَ إِلَى الدَّاعِ ۖ يَقُولُ الْكَافِرُونَ هَٰذَا يَوْمٌ عَسِرٌ

( 8 )

забързани към зовящия. Ще кажат неверниците: “Това е тежък Ден.”

كَذَّبَتْ قَبْلَهُمْ قَوْمُ نُوحٍ فَكَذَّبُوا عَبْدَنَا وَقَالُوا مَجْنُونٌ وَازْدُجِرَ

( 9 )

Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: “Той е луд!”, и бе прогонен с крясъци.

فَدَعَا رَبَّهُ أَنِّي مَغْلُوبٌ فَانتَصِرْ

( 10 )

Тогава призова той своя Господ: “Аз съм победен, помогни ми!”

فَفَتَحْنَا أَبْوَابَ السَّمَاءِ بِمَاءٍ مُّنْهَمِرٍ

( 11 )

И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода,

وَفَجَّرْنَا الْأَرْضَ عُيُونًا فَالْتَقَى الْمَاءُ عَلَىٰ أَمْرٍ قَدْ قُدِرَ

( 12 )

и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля.

وَحَمَلْنَاهُ عَلَىٰ ذَاتِ أَلْوَاحٍ وَدُسُرٍ

( 13 )

А него понесохме върху [Ковчега от] дъски и гвоздеи,

تَجْرِي بِأَعْيُنِنَا جَزَاءً لِّمَن كَانَ كُفِرَ

( 14 )

плаващ пред Очите Ни - въздаяние за онзи, който бе отричан.

وَلَقَد تَّرَكْنَاهَا آيَةً فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ

( 15 )

И оставихме това за знамение, но има ли кой да се поучи?

فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ

( 16 )

И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!

وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ

( 17 )

И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?

كَذَّبَتْ عَادٌ فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ

( 18 )

И адитите отричаха. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!

إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ رِيحًا صَرْصَرًا فِي يَوْمِ نَحْسٍ مُّسْتَمِرٍّ

( 19 )

Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие,

تَنزِعُ النَّاسَ كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ مُّنقَعِرٍ

( 20 )

изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми.

فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ

( 21 )

И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!

وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ

( 22 )

И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?

كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِالنُّذُرِ

( 23 )

И самудяните отричаха предупредителите.

فَقَالُوا أَبَشَرًا مِّنَّا وَاحِدًا نَّتَّبِعُهُ إِنَّا إِذًا لَّفِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ

( 24 )

И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие.

أَأُلْقِيَ الذِّكْرُ عَلَيْهِ مِن بَيْنِنَا بَلْ هُوَ كَذَّابٌ أَشِرٌ

( 25 )

Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той е надменен лъжец.”

سَيَعْلَمُونَ غَدًا مَّنِ الْكَذَّابُ الْأَشِرُ

( 26 )

Утре ще научат кой е надменен лъжец.

إِنَّا مُرْسِلُو النَّاقَةِ فِتْنَةً لَّهُمْ فَارْتَقِبْهُمْ وَاصْطَبِرْ

( 27 )

Изпращаме Ние камилата като изпитание за тях. Наблюдавай ги и търпи!

وَنَبِّئْهُمْ أَنَّ الْمَاءَ قِسْمَةٌ بَيْنَهُمْ ۖ كُلُّ شِرْبٍ مُّحْتَضَرٌ

( 28 )

И ги извести, че водата е поделена между [нея и] тях! И пиенето на всеки е разпределено.

فَنَادَوْا صَاحِبَهُمْ فَتَعَاطَىٰ فَعَقَرَ

( 29 )

Но извикаха техен другар и той се зае, и я закла.

فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ

( 30 )

И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!

إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ صَيْحَةً وَاحِدَةً فَكَانُوا كَهَشِيمِ الْمُحْتَظِرِ

( 31 )

Изпратихме срещу тях само един Вик и станаха като сухите сламки на сеното.

وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ

( 32 )

И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?

كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ بِالنُّذُرِ

( 33 )

И народът на Лут отричаше предупредителите.

إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ حَاصِبًا إِلَّا آلَ لُوطٍ ۖ نَّجَّيْنَاهُم بِسَحَرٍ

( 34 )

Изпратихме срещу тях ураган от камъни, освен за семейството на Лут. Спасихме ги на развиделяване -

نِّعْمَةً مِّنْ عِندِنَا ۚ كَذَٰلِكَ نَجْزِي مَن شَكَرَ

( 35 )

благодеяние от Нас. Така въздаваме на онзи, който е признателен.

وَلَقَدْ أَنذَرَهُم بَطْشَتَنَا فَتَمَارَوْا بِالنُّذُرِ

( 36 )

Той ги предупреди за Нашето мъчение, но те се усъмниха в предупреждението.

وَلَقَدْ رَاوَدُوهُ عَن ضَيْفِهِ فَطَمَسْنَا أَعْيُنَهُمْ فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ

( 37 )

И поискаха от него да ги допусне до гостите си, но ослепихме очите им. Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение!

وَلَقَدْ صَبَّحَهُم بُكْرَةً عَذَابٌ مُّسْتَقِرٌّ

( 38 )

И рано сутринта ги сполетя трайно мъчение.

فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ

( 39 )

Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение!

وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ

( 40 )

И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?

وَلَقَدْ جَاءَ آلَ فِرْعَوْنَ النُّذُرُ

( 41 )

Предупредителите дойдоха и при хората на Фараона,

كَذَّبُوا بِآيَاتِنَا كُلِّهَا فَأَخَذْنَاهُمْ أَخْذَ عَزِيزٍ مُّقْتَدِرٍ

( 42 )

[но] те взеха за лъжа всичките Ни знамения. Затова ги сграбчихме, както подобава на всесилен, всемогъщ.

أَكُفَّارُكُمْ خَيْرٌ مِّنْ أُولَٰئِكُمْ أَمْ لَكُم بَرَاءَةٌ فِي الزُّبُرِ

( 43 )

Нима вашите неверници са по-добри от онези, или за вас има оневиняване в Писанията?

أَمْ يَقُولُونَ نَحْنُ جَمِيعٌ مُّنتَصِرٌ

( 44 )

Или казват: “Не сме ли ние непобедимо множество?”

سَيُهْزَمُ الْجَمْعُ وَيُوَلُّونَ الدُّبُرَ

( 45 )

Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг.

بَلِ السَّاعَةُ مَوْعِدُهُمْ وَالسَّاعَةُ أَدْهَىٰ وَأَمَرُّ

( 46 )

Часът е обещаният им срок. Часът е най-злочестият и най-горчивият.

إِنَّ الْمُجْرِمِينَ فِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ

( 47 )

Престъпниците ще са в заблуда и безумие

يَوْمَ يُسْحَبُونَ فِي النَّارِ عَلَىٰ وُجُوهِهِمْ ذُوقُوا مَسَّ سَقَرَ

( 48 )

в Деня, когато бъдат влачени по лице в Огъня: “Вкусете допира на Ада!”

إِنَّا كُلَّ شَيْءٍ خَلَقْنَاهُ بِقَدَرٍ

( 49 )

Ние всяко нещо сътворихме с мяра.

وَمَا أَمْرُنَا إِلَّا وَاحِدَةٌ كَلَمْحٍ بِالْبَصَرِ

( 50 )

Нашата повеля се изпълнява, докато мигне окото.

وَلَقَدْ أَهْلَكْنَا أَشْيَاعَكُمْ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ

( 51 )

Вече погубихме подобните на вас. Но има ли кой да се поучи?

وَكُلُّ شَيْءٍ فَعَلُوهُ فِي الزُّبُرِ

( 52 )

И всяко нещо, което са вършили, го има в писанията.

وَكُلُّ صَغِيرٍ وَكَبِيرٍ مُّسْتَطَرٌ

( 53 )

Всичко, малко или голямо, е записано.

إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَنَهَرٍ

( 54 )

Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки -

فِي مَقْعَدِ صِدْقٍ عِندَ مَلِيكٍ مُّقْتَدِرٍ

( 55 )

истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия.