Select language

Български

Surah Al-Qalam ( The Pen ) - Aya count 52

ن ۚ وَالْقَلَمِ وَمَا يَسْطُرُونَ

( 1 )

Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат!

مَا أَنتَ بِنِعْمَةِ رَبِّكَ بِمَجْنُونٍ

( 2 )

Ти [о, Мухаммад] - по милостта на твоя Господ - не си луд.

وَإِنَّ لَكَ لَأَجْرًا غَيْرَ مَمْنُونٍ

( 3 )

За теб има несекваща награда.

وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٍ

( 4 )

Ти наистина имаш велик нрав.

فَسَتُبْصِرُ وَيُبْصِرُونَ

( 5 )

Ти ще видиш и те ще видят

بِأَييِّكُمُ الْمَفْتُونُ

( 6 )

кой от вас е безумният.

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعْلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِ وَهُوَ أَعْلَمُ بِالْمُهْتَدِينَ

( 7 )

Най-добре твоят Господ знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.

فَلَا تُطِعِ الْمُكَذِّبِينَ

( 8 )

И не се покорявай на отричащите!

وَدُّوا لَوْ تُدْهِنُ فَيُدْهِنُونَ

( 9 )

Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.

وَلَا تُطِعْ كُلَّ حَلَّافٍ مَّهِينٍ

( 10 )

И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,

هَمَّازٍ مَّشَّاءٍ بِنَمِيمٍ

( 11 )

клеветник, който разнася сплетни,

مَّنَّاعٍ لِّلْخَيْرِ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ

( 12 )

възпира доброто, престъпва, съгрешава,

عُتُلٍّ بَعْدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ

( 13 )

грубиян и дори извънбрачен син.

أَن كَانَ ذَا مَالٍ وَبَنِينَ

( 14 )

А тъй като има богатство и синове,

إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ آيَاتُنَا قَالَ أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ

( 15 )

когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

سَنَسِمُهُ عَلَى الْخُرْطُومِ

( 16 )

Ще го бележим по носа.

إِنَّا بَلَوْنَاهُمْ كَمَا بَلَوْنَا أَصْحَابَ الْجَنَّةِ إِذْ أَقْسَمُوا لَيَصْرِمُنَّهَا مُصْبِحِينَ

( 17 )

Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта.

وَلَا يَسْتَثْنُونَ

( 18 )

И да не правят изключение.

فَطَافَ عَلَيْهَا طَائِفٌ مِّن رَّبِّكَ وَهُمْ نَائِمُونَ

( 19 )

И я споходи бедствие от твоя Господ, докато спяха.

فَأَصْبَحَتْ كَالصَّرِيمِ

( 20 )

И тя стана като черна нощ.

فَتَنَادَوْا مُصْبِحِينَ

( 21 )

И си викаха един другиму на сутринта:

أَنِ اغْدُوا عَلَىٰ حَرْثِكُمْ إِن كُنتُمْ صَارِمِينَ

( 22 )

“Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!”

فَانطَلَقُوا وَهُمْ يَتَخَافَتُونَ

( 23 )

И се отправиха, шепнейки един на друг:

أَن لَّا يَدْخُلَنَّهَا الْيَوْمَ عَلَيْكُم مِّسْكِينٌ

( 24 )

“Днес да не влиза там при вас бедняк!”

وَغَدَوْا عَلَىٰ حَرْدٍ قَادِرِينَ

( 25 )

И тръгнаха в зори с твърдо намерение.

فَلَمَّا رَأَوْهَا قَالُوا إِنَّا لَضَالُّونَ

( 26 )

И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили.

بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ

( 27 )

Не, ние сме лишени.”

قَالَ أَوْسَطُهُمْ أَلَمْ أَقُل لَّكُمْ لَوْلَا تُسَبِّحُونَ

( 28 )

Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах - защо не прославяте Аллах?”

قَالُوا سُبْحَانَ رَبِّنَا إِنَّا كُنَّا ظَالِمِينَ

( 29 )

Рекоха: “Слава на нашия Господ! Бяхме угнетители.”

فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَلَاوَمُونَ

( 30 )

И започнаха взаимно да се укоряват.

قَالُوا يَا وَيْلَنَا إِنَّا كُنَّا طَاغِينَ

( 31 )

Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи!

عَسَىٰ رَبُّنَا أَن يُبْدِلَنَا خَيْرًا مِّنْهَا إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا رَاغِبُونَ

( 32 )

Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господ умоляваме.”

كَذَٰلِكَ الْعَذَابُ ۖ وَلَعَذَابُ الْآخِرَةِ أَكْبَرُ ۚ لَوْ كَانُوا يَعْلَمُونَ

( 33 )

Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.

إِنَّ لِلْمُتَّقِينَ عِندَ رَبِّهِمْ جَنَّاتِ النَّعِيمِ

( 34 )

Наистина за богобоязливите при техния Господ са Градините на блаженството.

أَفَنَجْعَلُ الْمُسْلِمِينَ كَالْمُجْرِمِينَ

( 35 )

Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците?

مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ

( 36 )

Какво ви е, така да отсъждате?

أَمْ لَكُمْ كِتَابٌ فِيهِ تَدْرُسُونَ

( 37 )

Или имате книга, от която се учите,

إِنَّ لَكُمْ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ

( 38 )

и в нея имате, каквото изберете?

أَمْ لَكُمْ أَيْمَانٌ عَلَيْنَا بَالِغَةٌ إِلَىٰ يَوْمِ الْقِيَامَةِ ۙ إِنَّ لَكُمْ لَمَا تَحْكُمُونَ

( 39 )

Или имате обещание от Нас до Деня на възкресението да имате онова, което сами отсъждате?

سَلْهُمْ أَيُّهُم بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ

( 40 )

Питай ги кой от тях е поръчител за това?

أَمْ لَهُمْ شُرَكَاءُ فَلْيَأْتُوا بِشُرَكَائِهِمْ إِن كَانُوا صَادِقِينَ

( 41 )

Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници - ако говорят истината -

يَوْمَ يُكْشَفُ عَن سَاقٍ وَيُدْعَوْنَ إِلَى السُّجُودِ فَلَا يَسْتَطِيعُونَ

( 42 )

в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат.

خَاشِعَةً أَبْصَارُهُمْ تَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌ ۖ وَقَدْ كَانُوا يُدْعَوْنَ إِلَى السُّجُودِ وَهُمْ سَالِمُونَ

( 43 )

Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.

فَذَرْنِي وَمَن يُكَذِّبُ بِهَٰذَا الْحَدِيثِ ۖ سَنَسْتَدْرِجُهُم مِّنْ حَيْثُ لَا يَعْلَمُونَ

( 44 )

Остави на Мен [о, Мухаммад] взимащите за лъжа тази Вест! Постепенно ще ги въвлечем [в погибел], без да разберат.

وَأُمْلِي لَهُمْ ۚ إِنَّ كَيْدِي مَتِينٌ

( 45 )

Ще им дам отсрочка. Моята промисъл е силна.

أَمْ تَسْأَلُهُمْ أَجْرًا فَهُم مِّن مَّغْرَمٍ مُّثْقَلُونَ

( 46 )

Или търсиш от тях отплата, та са обременени с дълг?

أَمْ عِندَهُمُ الْغَيْبُ فَهُمْ يَكْتُبُونَ

( 47 )

Или при тях е неведомото и те го записват?

فَاصْبِرْ لِحُكْمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُن كَصَاحِبِ الْحُوتِ إِذْ نَادَىٰ وَهُوَ مَكْظُومٌ

( 48 )

Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб!

لَّوْلَا أَن تَدَارَكَهُ نِعْمَةٌ مِّن رَّبِّهِ لَنُبِذَ بِالْعَرَاءِ وَهُوَ مَذْمُومٌ

( 49 )

Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше да е изхвърлен на голия бряг с упрек.

فَاجْتَبَاهُ رَبُّهُ فَجَعَلَهُ مِنَ الصَّالِحِينَ

( 50 )

Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник.

وَإِن يَكَادُ الَّذِينَ كَفَرُوا لَيُزْلِقُونَكَ بِأَبْصَارِهِمْ لَمَّا سَمِعُوا الذِّكْرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُ لَمَجْنُونٌ

( 51 )

И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето6, и казват: “Той е луд.”

وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكْرٌ لِّلْعَالَمِينَ

( 52 )

А то не е друго освен напомняне за световете.